ΠΠ΅ΠΎΡΠ³ΠΈ ΠΠΎΡΠΏΠΎΠ΄ΠΈΠ½ΠΎΠ².
ΠΈΠ· β ΠΡΠΈΡΠΊΠΈΡΠ΅ Π½Π°ΡΠΈ ΡΠ΅Π»Π°β.
ако не сме в нечия памет, има ли ни изобщо?
“времеубежище”, г. господинов, накъде из страница 65
Здравейте, бабо, дядо! Как дойдохте?
Сънувам ли ви? Малко съм смутен…
Нали отдавна вече уж ви няма,
а виждам ви застанали пред мен???
Дойдохме, чедо. Ей ни във съня ти.
Прощавай, изненадан си. Личи!
Измолихме от Господ пет минути
да видим пак любимите очи.
А Господ само пет ли, бабо даде?
Нали добър е уж? И милостив!
Защо като изпрати ви при мене,
на време бил е толкоз пестелив?
Добър е, чедо! Той добре си знае…
понякога секундата е век.
А друг път цял живот не стига
за сбогом със любим човек.
Тогаз да питам бързо.. Дядо, как си?
Подай насам измръзнали ръце.
Ти помниш ли как тихичко заспивах
в онуй сковано детско легълце?
Добре съм, сине! Всичко помня !
Креватчето ти със любов сковах.
Но друга болка тука, чедо имам…
Да взема сбогом с тебе не можах!
Затуй от дядо си да знаеш,
любов не трябва да пестиш!
Обичаш ли, на глас го казвай!
Сърце на две да не делиш!
Сега от баба да запомниш
една тъй глупава лъжа!
Че дважди никой не умирал
и няма обич след смъртта.
Веднъж от рожба да си тръгнеш
е неизбежно, няма как.
Два пъти ако го направиш
умираш пак, и пак, и пак!
А вие… що тогаз дойдохте?
Последната ти дума ме срази!
С коя ръка сега да трия, бабо,
ей тез проклети, глупави сълзи?
Сълзите, чедо дават сила
и винаги за мъката са лек.
Дървото няма да заплаче!
Щом плачеш, значи си човек!
Ще тръгваме, че стана време
и вече видело е вън.
Кога те стигне тежко бреме,
спомни си, чедо този сън.
Почакай, дай да ви целуна!
Глава да сложа на любимо рамо…
При кой да тичам утре за да кажа,
че паднах и ожулил съм коляно?
Че скъсах панталона на дувара
с приятели кога играх….
И в кой да дойда да се сгуша,
кога от нещо ме е страх?
Коляното ще мине, сине,
страхът с любов ще победиш.
За хора на сърце любими
не трябва, чедо да тъжиш.
Живота тича като вятър,
не спира нивга своя бяг,
а някога, след много време
със тебе ще си видим пак!
Асен Маринкин
- Как мина денят в детската градина, Ники?
- Много беше хубаво, бабо. Бабо, знаеш ли, че днес разбрах нещо?
- Така ли, какво разбра, синко?
- Ами, снощи, когато татко се върна от работа целуна мама, защото беше много уморена. Мама веднага се усмихна. И днес в детската градина Криси падна от люлката и си обели коляното, плачеше много и аз реших да я целуна, както направи татко. Криси се усмихна и спря да плаче.
- Браво, Ники! Браво на моето момче!
- Целувката лекува всичко, бабо! И ни кара да се усмихваме.
- Момчето ми, колко си прав, защото това, което виждаме вкъщи, възпитаваме и навън.
Мария Куртева
Не беше редно, ще каже некой, разтурен човек си, развратен, ама само да знайш как съм я чакал да дойде и какво ми е, като не идва.
-Димитър Талев, Железният Светилник
(via annette-a-a)
Парадокс - на мястото където те видях за последно, ми каза че ще ме обичаш безвъзмездно.
… Е.Р
βΠ¦Π΅Π»ΡΠ½ΠΈ Ρ Π±Π΅Π· Π΄Π° ΠΏΠΈΡΠ°Ρ,
ΡΡΠΊΠ°Ρ ΡΠΈ Ρ ΠΏΠΈΡΠ°Π» ΠΌΠΈΠ»ΠΈΠΎΠ½ ΠΏΡΡΠΈ
ΠΈ ΡΠΈ Π΅ Π±ΠΈΠ»ΠΎ ΠΎΡΠΊΠ°Π·Π²Π°Π½ΠΎ,
ΡΡΠΊΠ°Ρ ΡΠΈ Ρ ΡΠ΅Π»ΡΠ²Π°Π» ΠΌΠΈΠ»ΠΈΠΎΠ½ ΠΏΡΡΠΈ ΠΈ Π²Π΅ΡΠ΅ Π½Π΅ ΠΌΠΎΠΆΠ΅Ρ Π±Π΅Π· ΡΡΡΠ½ΠΈΡΠ΅ ΠΉ.
ΠΡΠΊΡΠ°Π΄Π½ΠΈ Ρ ΠΈ ΠΎΡΠΏΡΠ°ΡΠΈ Π½Π° Π½ΡΠΊΡΠ΄Π΅,
Π±Π΅Π· Π±Π°Π³Π°ΠΆ, Π² Π½Π΅Π·Π½Π°ΠΉΠ½Π° ΠΏΠΎΡΠΎΠΊΠ°.
Π’Π°Π½ΡΡΠ²Π°ΠΉ Ρ Π½Π΅Ρ ΠΏΠΎΠ΄ Π΄ΡΠΆΠ΄Π°, Π·Π° Π½ΡΠΊΠΎΠ»ΠΊΠΎ ΡΠ΅ΠΊΡΠ½Π΄ΠΈ, Π΄ΠΎΠΊΠ°ΡΠΎ Π½Π΅ Π·Π°ΠΏΠΎΡΠ½Π΅ Π΄Π° ΡΠ΅ ΡΠΌΠ΅Π΅, Π΄ΠΎΠΊΠ°ΡΠΎ Ρ ΠΎΡΠ°ΡΠ° Π·Π°ΠΏΠΎΡΠ½Π°Ρ Π΄Π° Π²ΠΈ Π³Π»Π΅Π΄Π°Ρ
ΠΈ Π΄Π° Π²ΠΈ ΡΠ΅ ΡΡΠΌΠΈΡ Π²Π°Ρ, ΡΡΠ±ΡΠ΄ΠΈ Ρ ΠΏΡΠ΅Π· Π½ΠΎΡΡΠ° ΠΈ ΠΉ ΠΊΠ°ΠΆΠΈ, ΡΠ΅ Ρ ΡΠ°ΠΊΠ°Ρ ΠΎΡΠΏΡΠ΅Π΄, ΡΠ°ΠΌΠΎ Π·Π° Π΄Π° Ρ Π²ΠΈΠ΄ΠΈΡ Π·Π° ΠΌΠ°Π»ΠΊΠΎ.
ΠΠ° ΠΊΠΎΠ΅ ΠΌΠΎΠΌΠΈΡΠ΅ ΠΌΡ Π΅ ΠΎΠΌΡΡΠ·Π½Π°Π»ΠΎ ΠΎΡ Π»ΡΠ΄ΠΎΡΡ.β
ΠΡΠ±ΠΎΠΌΠΈΡΠ° ΠΠΈΠΌΠΎΠ²
“Защото да роди дете на обичан мъж, е най-големият подарък, който може любовта на една жена да му даде.”— “Живот в скалите”, Мария Лалева
(via cparadoxf)
Така да обичаш, че да не искаш да притежаваш, а да принадлежиш.
(via sinners-prayer-xx)